Лечение на Паркинсон

Заболяването “подмладява” в последните години. Все по-често начални симптоми се проявяват вече и при хора на 40, дори на 35 години. Причините са свързани с генетиката, с променения ритъм на живот, с неблагоприятните екологични фактори.

С помощта на различни модерни терапии състоянието на болните от Паркинсон може да бъде облекчено. Високата физическа активност обаче е много важна за контрола на болестта.

Рехабилитацията базирана на физиотерапия, ерготерапия и логотерапия, до голяма степен може да облекчи моторни симптоми като:

• смущения в равновесието;
• скованост на ходенето;
• нарушен баланс;
• брадикинезия;
• повишено мускулно напрежение;
• тремор.

За всеки пациент с Паркинсон се изготвя индивидуална рехабилитационна програма спрямо неговите възможности, като за степента на самостоятелност се използва международната скала на Бартел. В зависимост от напредъка на болестта, терапията е насочена към дейности, при които ограниченията на пациента са най-големи. В повечето случаи трудно започват да се движат първо горните крайници. По-късно се засягат и долните, и болният прави малки стъпки при ходене. 

Хората с Паркинсон имат уникални терапевтични нужди и изискват индивидуален подход при подбора на различни упражнения. Но за всички обикновено е характерно трудното движение, сковаността поради повишеното мускулно напрежение, треперенето и нестабилната поза. Нашите терапевти насочват усилията си към подобряване на походката и движенията на горните крайници, но нерядко и към лицевата мускулатура, ако е засегната. Някои от терапиите, които прилагаме в МЦ Сантилукс:

• Ограничаване на постуралната нестабилност чрез различни упражнения;
• Максимално възстановяване на мускулната регулация и намаляване на тремора;
• По-добър баланс на тялото и подобрена походка;
• Намалено напрежение в мускулите и минимизиране на риска от скованост;
• Елиминиране на възможността за намаляване на паметта като резултат от ниска активност.

Особено важна е работата на физиотерапевта върху модела на походка, за да може пациентът да се приучи да върви изправен и с по-големи стъпки. В противен случай склонните да вървят наведени и с малки стъпки пациенти са застрашени от падане и наранявания, независимостта им ще бъде още по-ограничена, а болестта ще прогресира с бързи темпове. Упражненията в програмите за рехабилитация винаги подлежат на корекция в хода на лечението. Възстановителните терапии под постоянните рехабилитационни и лекарски грижи съдействат да се удължи периода на независимост на пациентите и да се подобри качеството им на живот.

Симптоми

• Класическите симптоми на болестта на Паркинсон – т.нар. „моторни” (двигателни/свързани с движението) симптоми – включват тремор, забавеност на движенията, скованост/ ригидност на мускулите и проблеми с равновесието. Като допълнение се срещат и не-моторни симптоми, например депресия, деменция, болки, проблеми със съня и нарушения в храносмилането, кръвно налягане и др. Болестта на Паркинсон е прогресиращо заболяване и с времето се появяват нови симптоми, а съществуващите постепенно се задълбочават. Все пак, болестта не е смъртоносна – пациентите могат да живеят от 15 до 25 години от момента на поставяне на диагнозата.
• Тремор (треперене). Често започва с леко треперене на ръцете или на отделни пръсти, което се засилва в състояние на стрес. Характерен признак за болестта е потреперване на брадичката. Това е особено забележимо, когато човекът си седи спокойно. И точно обратното- треперенето на брадичката изчезва, когато той е в движение. Влошава се почеркът му ( става ситен и неразбираем), трудно закопчава копчетата си, както и се нарушава изпълнението на други фини движения.
• Забавят се движенията му. Състоянието се нарича брадикинезия. С времето болестта се обостря с нови симптоми – не само забавени, но и неловки движения, нарушена координация. Не може самостоятелно да стане от по-нисък стол.
• Ригидност на мускулите. Втвърдяване на мускулите на шията и крайниците, което сковава движенията на човека и на всичко отгоре му причинява болка.
• Изчезва автоматизмът на движенията. Мигането, усмихването, размахването на ръцете при ходене – това са автоматични действия, които всеки здрав човек извършва на подсъзнателно ниво. Но при болния от Паркинсон този автоматизъм на движенията от време на време пропада или изцяло изчезва. В някои случаи върху лицето на болните устойчиво се появява изражение на втренчено и напрегнато внимание с немигащ поглед. Болните могат да изглеждат и съвсем равнодушни, безразлични, въпреки че в крайна сметка преживяват една или друга ситуация. както всички здрави хора. Има случаи, когато освен мимиката на лицето изчезва и способността на болния човек да жестикулира.
  Нарушава се артикулацията. Много болни страдат от нарушен говор и:
• може да се стигне до неразбираема реч;
• гласът да изгуби интонацията си и да стане монотонен и тих;
• Оформя се „ позата на просещия човек“- ръцете и краката се свиват в ставите, както се задълбочава изгърбването;
• Променя се походката – човекът сякаш не ходи, а влачи краката си; Трудно прави първата крачка, “убягва” му центърът на тежестта и той е принуден да го догонва. При опита си да спре да ходи, болният “се изтласква” напред, а това води до загуба на равновесие;
• Могат да се забавят мисленето и вниманието, но интелектът и паметта на човека се запазват.