Съвременните рехабилитационни програми, включващи апарати, мануални терапии и гимнастика провеждани при радикулити, плексити, дископатии, полиневропатии и др., дават изключителни резултати. Изборът на лечебно заведение в точния момент е ключов за по-бързо и качествено възстановяване. Ние в Сантилукс сме професионалисти и целим да осигурим живот без болка и ограничаване на вредните за организма медикаментозни терапии, както и да осигурим надеждно възстановяване на нашите пациенти в проблемните зони, независимо от основната причина за настъпилата периферна увреда.
В съчетание с правилно подбрана лечебна физкултура се цели засилване на слабите мускули и релаксация на по-силните за постигане на мускулен баланс. Дори пациенти с диабетна полиневропатия могат да се възползват от предимствата, които предлага добрата рехабилитационна програма. В Сантилукс използваме комбинация от апаратна физиотерапия за облекчаване на болката и аеробни упражнения за подсилване на мускулатурата. Изготвяме индивидуална кинезитерапевтична програма за всеки. Процедурите и упражненията се изпълняват системно, винаги в присъствието на специалист.
Увреждането на периферните нерви е сложно състояние с различни признаци и симптоми в зависимост от тежестта и засегнатите нерви. Увреждането може да доведе до дефицит на сетивните и двигателните функции и дори до инвалидност за цял живот, което води до значителни социално-икономически разходи. Добре известно е, че физическите упражнения насърчават физическото и психологическото благополучие, като подобряват общото здравословно състояние. През последните години нараства интересът към оценката на въздействието на физическите упражнения върху периферната нервна система. Експериментални работи показаха потенциалната полезност на физическите упражнения след увреждания на периферните нерви, което се изразява в увеличаване на регенерацията на аксоните, мускулната реиннервация, по-добро възстановяване на силата, мускулната маса и по-висока експресия на невротрофични фактори. Освен това клиничните данни показват положителни тенденции в полза на физиотерапията след увреждане на периферните нерви въз основа на подобряване на обхвата на движение, степента на мускулна сила и болката. увреждане на периферния нерв.
Уврежданията на периферните нерви, причинени от травма или заболяване, могат да доведат до сензорни и двигателни дефицити и невропатна болка, които могат да бъдат причина за инвалидност през целия живот. Периферните аксони след тежко увреждане на нерва са в състояние да се регенерират, макар че пълното функционално възстановяване обикновено е бавен процес и понякога пациента не се възстановява напълно. Тъй като бавната регенерация на аксоните представлява една от основните причини за лошото възстановяване, тя се превърна в цел за лечение на увреждания на периферните нерви.
Обширната литература предоставя неопровержими доказателства, че физическите упражнения играят невропротективна роля както в централната, така и в периферната нервна система чрез активиране на различни процеси. Упражненията насърчават неврогенезата и експресията на невротрофини, подобряват целостта на невросъдовата единица, намаляват апоптозата и модулират възпалението. Доказателствата за потенциалната полезност на физическите упражнения след увреждания на периферните нерви идват от различни линии на изследване: експериментални данни, демонстриращи въздействието на физическите упражнения върху синаптогенезата, миелинизацията, невронното функциониране, растежа, развитието и мускулната реиннервация; предварителни клинични данни, които предполагат, че физическите упражнения могат да подобрят обхвата на движение, степента на мускулна сила и болката.
При човешките увреждания обикновено се изисква аксоните да се простират на много по-големи разстояния, отколкото при гризачите, а целевите тъкани остават без аксонален контакт за продължително време. Освен това постоперативното лечение обикновено не позволява движение на хирургично възстановените нерви, така че приложението на протокола с упражнения като средство за насърчаване на нервната регенерация остава едно от най-добрите.
Периферната нервна система (ПНС) включва всички части на нервната система, които се намират извън главния и гръбначния мозък. ПНС включва моторни, сензорни и автономни неврони на гръбначно-мозъчните и черепномозъчните нерви, както и корени, стволове, ганглии и плексуси. Тази система представлява начин за предаване на сетивни и моторни импулси между централната нервна система (ЦНС) и повърхността на тялото, вътрешните органи, гладката и скелетната мускулатура.
Периферните нерви излизат от гръбначния мозък и мозъчния ствол и могат да включват както моторни, така и сетивни нервни влакна. Двигателната (еферентна) част на ПНС включва соматичен двигателен отдел и вегетативен двигателен отдел. Клетъчните тела на соматичните моторни неврони са локализирани във вентралния рог на гръбначния мозък. Техните аксони напускат гръбначния мозък през вентралния корен и инервират скелетните мускулни влакна, отговорни за движенията. Соматичните моторни неврони се класифицират на алфа MN (α-MNs), бета MNs (β-MNs) и гама MNs (γ-MNs). Първите са силно миелинизирани и инервират изключително екстрафузалните мускулни влакна. β-MNs, представляващи най-слабо експресирания подтип MNs, участват в инервацията както на интрафузалните, така и на екстрафузалните мускулни влакна. γ-MNs инервират интрафузалните мускулни вретеновидни влакна. Те поддържат функционалната дължина на влакната, като допринасят за регулирането на мускулната контракция.
Висцералните МН, принадлежащи към вегетативната нервна система, инервират гладката мускулатура (т.е. сърцето, кръвоносните съдове) и жлезите. Висцералните МН на симпатиковата нервна система имат клетъчни тела в интермедиалния клетъчен стълб от гръдния сегмент 1 (Т1) до лумбалния сегмент 2 (L2) на гръбначния мозък. Клетъчните тела на вегетативните МН на парасимпатиковата нервна система се намират в ядрата на мозъчния ствол за окуломоторния нерв (III), лицевия нерв (VII), глософарингеалния нерв (IX) и блуждаещия нерв (X), както и в междинно-латералния клетъчен стълб от сакралния сегмент 2 до 4 (S2-S4) на гръбначния мозък.
Сензорният (аферентен) отдел на PNS включва две основни категории влакна – соматични и висцерални сензорни влакна, организирани в черепно-мозъчни и гръбначни ганглии, разположени по протежение на мозъчния ствол и в гръбначния корен на гръбначния мозък. Соматичните аферентни аксони пренасят сетивни импулси, като например положение на ставата, мускулно разтягане, допир, натиск, температура, сърбеж и болка, от повърхността или вътрешността на тялото към ЦНС. Висцералните сензорни влакна пренасят съзнателни усещания (напр. разтягане на червата и сърдечна исхемия) и несъзнателни висцерални усещания (напр. кръвно налягане и химичен състав на кръвта). Те участват и в предаването на вкусовата информация от вкусовите рецептори. Всеки периферен нерв е изграден от нервни снопчета, характеризиращи се с нервни влакна и поддържаща съединителна тъкан, която се състои от три отделни компонента, наречени ендоневриум, периневриум и епиневриум.
За разлика от ЦНС, която е защитена от кости и менинги, периферните нерви имат слаба физическа защита и са локализирани повърхностно в цялото човешко тяло. Поради това уврежданията на периферните нерви, дължащи се на травми, метаболитни или наследствени полиневропатии или тумори на нервните обвивки, представляват често срещано състояние.
Физическата активност е полезно средство за подобряване на здравето и общото благосъстояние. Нейните благоприятни ефекти се наблюдават при различни патологии, включително сърдечносъдови и белодробни заболявания, метаболитни нарушения, мускулни, костни и ставни патологии, както и невродегенеративни заболявания. Положителната роля на физическите упражнения върху нервната система се наблюдава на множество нива, включително аксонален растеж, фенотипни промени в периферните структури и нива на невротрофини. Ефектът от физическите упражнения може да бъде повлиян от различни параметри като интензивност и обем на тренировката, както и от различните видове увреждания на нервите.