Опорно-двигателният апарат (мускули, стави и кости) заема 75% от цялата телесна маса на човека и често е източник на болка. Причините за болката са много и различни. Такива са заболявания свързани с пренапрежение/тендовагинити, периартрити/, дегенеративни ставни заболявания /артрози, артрити, дископатии, дискови хернии/, травми /битови и спортни/ и др. Лечението на този тип болки е обект на различни медицински специалисти като общопрактикуващи лекари, ортопеди, невролози, ревматолози. Физикалната терапия, като раздел на медицината има много голямо място в това лечение и включва изследване, лечение и профилактика със средствата на физикалната медицина. Във физиотерапията се използват широк диапазон от средства /ниско- средно- и високочестотни токове/, лазер, ултразвук, магнитно поле, топлина, лед, вибрации и др. Процедурите които се правят не са болезнени, не нарушават целостта на кожата, не
причиняват инфекции, не повишават кръвното налягане и водят до видимо усещане за намаляване на болката и увеличаване на активността при хората. Физиотерапевтичното лечение може да се провежда едновременно с друг вид терапия /медикаментозна,
билколечение/и др. Ефектът от лечението може да настъпи по-бавно, но има значително по-дълготраен резултат. Една цялостна рехабилитационна програма за въздействие на мускулно-скелетната болка, трябва да включва и движение, което се осъществява чрез
лечебна гимнастика. Разнообразието от уреди за упражнения и техники за засилване и огъвкавяване на мускулите и различни релаксиращи методики, базирани на знанията за структурата и функцията на кости, стави и мускули, води до отлични лечебни резултати.
Лечебният масаж като пасивен метод на кинезитерапията и неговите многобройни разновидности /класически, спортен, апаратен, мануален лимфен дренаж/, при правилните показания и провеждане има съществен принос за намаляване на болковия синдром. Стратегията на физикалната терапия за борбата с болката включва на по-късен етап и подходящо балнеолечение, калолечение, таласотерапия /морелечение/, които
повлияват благоприятно болестния процес, намаляват приема на медикаменти и тонизират психоемоционалното състояние на пациентите. Като цяло физикалната терапия дава реалната възможност на хората, да се справят със заболяването и свързаната с него болка, да достигнат до по-висока адаптивност и функционална годност,
което им осигурява по- добро качество на живот.